При хомеопатични разтвори с инфрачервена спектроскопия не се регистрират биофизични ефекти след числото на Авогодро

проф. Игнат Игнатов
2006 г. София, България

Хомеопатичното лечение се различава от конвенционалното медицинско лечение по това, че хомеопатичните лекарства се правят по време на процес, наречен потенциране. Този процес на потенциране, създаден от лекар, наречен Самюел Ханеман в началото на 1800-те, разрежда растителни, минерални и органични вещества след Числото на Авогадро.

homeopathy_01.jpg

Прието е че потенцирането е процесът, който прехвърля информация от разтвореното вещество към водата/етанола. Тъй като хомеопатичните лекарства въздействат добре дори и след Числото на Авогадро 6,02 х 10-23, медицинските и научните общности не биха могли да разберат как е прехвърлена информацията, тъй като след Числото на Авогадро не трябва да има нито една молекула от първичната разтворена субстанция. Въпросът за възможностите на хомеопатичното лечение е все още отворен за науката. Необходими са обективни физични, химични, биологични и медицински анализи, за да се докаже ефективността на хомеопатията.

Живите организми и човекът са сложни самоорганизиращи се системи. Те са отворени, защото непрекъснато обменят вещества и енергия с околната среда. Промените в отворените системи са относително устойчиви във времето поради това, което нобеловият лауреат Пригожин и Николис [1973] описват като дисипативни структури или самоорганизиращи се явления.

Доказано е експериментално, че водата също е самоорганизираща се система (Антонов, Гълъбова, 1992). Очакванията са, че промените във водата в резултат на външно въздействие ще бъдат относително устойчиви във времето. Това означава, че водата „помни” физично или химично въздейсвие. Въпросът за това колко време се съхранява информация от водните молекули в съвременната наука е дискусионен. От друга страна водата притежава ред уникални свойства, които й позволяват да съхранява и разпространява информация в резултат на външния физичен или химичен фактор на въздействие. Във физичен смисъл правилният термин е „информативност” на водата (проф. Игнатов).

Привидно изглежда, че водната капка се изпарява постепенно. Антонов и Юскеселиева доказват нов физичен ефект. Водната капка се изпарява дискретно (“скокообразно”). Този ефект зависи от енергийните състояния на водородните връзки между кислородните атоми на водните молекули и водородните атоми на съседни молекули.

homeopathy_02.jpg homeopathy_03.jpg

Антонов и Гълъбова доказват чрез спектрален анализ, че водата е отворена и самоорганизираща се система. Тя и живите организми реагират чувствително на енергийни потоци и съхраняват информация от околната среда. Те прилагат метода на диференциалния неравновесен енергиен спектър (ДНЕС)

В зависимост от енергийното състояние, енергия от околната среда или се получава в живите организми (режим “отдаване”) или губи (режим “отнемане”), (проф. Игнатов, Антонов, Гълъбова, 1998). Същите автори доказват, че в режим “отдаване” и “отнемане” става преразпределение по енергии между водните молекули.

Кластерите от водни молекули са най-малките и нестабилни самоорганизиращи се структури в природата (проф. Игнатов, 2005). Промените, които се получават във водните кластери в резултат на външни въздействия могат да бъдат относително устойчиви във времето. Колкото кластерната формаия е по-голяма, толкова по-дълго време се съхранява информация за физическия или химическия фактор. Получават се устойчиви самоорганизиращи се структури, които могат да носят бъдеща информация. Водните молекули се преструктурират в резултат на външни въздействия.

За обясняване структурирането на кластерите е необходимо да се подходи квантово-механически. В противоположен случай трудно може да се обясни как водните молекули се структурират в геометрични кластери (“полимери”). Класическият полимер – това е молекула, в която атомите са свързани с ковалентни връзки, а не с водородни. Експериментално е доказано, че 10% от водородните връзки в леда са ковалентни (Айзък, 2002).

Съществуват вече интересни доказателства, че няколко молекули от дадено вещество могат съществено да променят структурата на водните кластери. Хомеопатията е класически пример за това. Били извършени експерименти под ръководството на известния френски имунолог Бенвенист. Принципът на хомеопатията бил възпроизведен върху биологични модели. При добавяне към един от типовете имунни клетки при човека на специфични, взаимодействащи с тях антитела се наблюдавала реакция на клетките. При намаляване концентрацията на антителата при някои разреждания имало ефект, а при други той изчезвал. Такова изменение на биологична активност на „разтворите” се наблюдавала и при концентрации, когато вероятността да има дори и една белтъчна молекула е пренебрежимо малка. Авторите изказали предположение, че предаването на биологичната информация се дължи на „паметта” на водата. При проведени „двойно слепи” експерименти с хомеопатични разтвори на Бенвенист не се доказват първоначално получените положителни резултати.

Извършени са експерименти с неорганични вещества, които били разреждани по хомеопатичен принцип. Рей решил да обори хомеопатичните възгледи. Той разредил натриев хлорид (NaCl) и литиев хлорид (LiCl) до минус на десета степен. При това разреждане няма практически йони от дадено вещество. С термолуминисценция той изследвал и вода. Странното било, че изследваните разтвори имали различен спектър.

Извършени са изследвания за промените в спектъра на хомеопатичните разтвори от 1 до 15 потенции (“разреждания”), (проф. Игнатов, 2005). Изследването е извършено чрез метода ДНЕС на natrium muraticum (NaCl) . При 1 CH разтворът има 0,01 %, а при 2 CH се съдържа 0,0001% от NaCl и т.н.

В процеса на разреждане разтворът преминава числото на Авогадро. След тази величина е прието да се счита, че разтворът вече не съдържа молекули от разтвореното вещество.

енергия на водородните връзки
Зависимост между средната енергия на водородните
връзки в хомеопатичен разтвор и неговите потенции
(разреждания) (проф. Игнатов, 2005)

Анализът на резултатите показва, че до 6 CH промените в хомеопатичните разтвори са близки до резултатите при 1 CH. При 5 CH концентрацията на NaCl в раствора е равна на 10-10 – също, както при експериментите на Рей. От 7 до 10 CH резултатите са нестабилни и близки да статистическата грешка. След 11 СН резултатът е близък или в рамките на статистическата грешка.

По-големият брой молекули на NaCl в началните потенции създава условия за стабилност на образуваните кластери от изходното вещество и водните молекули. Потенцирането “пренася” информация и към по-големите потенции. Тази е информация е по-нестабилна, когато впоследствие се пренася само от водни молекули.

При изследвания на свойствата на хомеопатични разтвори има една особеност. При хомеопатичния разтвор влияние върху ефекта има не само разтвореното вещество и потенцирането, но и трета особеност, която изследователите не отчитат. Самият разтвор се потенцира в електромагнитен уред и електромагнатнитни полета на прибора указват влияние върху водородните връзки между водни молекули. Това означава, че при този начин на подготовка на хомеопатични разтвори не могат да се правят фундаментални изводи за информационните свойства на водата (проф. Игнатов).

top