Над разлистените върхари
и над Вежен – в отблясък зелен
слънчев изгрев в лицето ми пари 
и посреща новия ден.

А край мене – все тъй от години –
се събужда и птичият свят!
Кос подсвирва сред зрели къпини
и ме кани на своя обяд!

Как да откажа?...Нали в гората
ручеи бликат под бук и над шумак.
И няколко глътки – в устата
ще заситя жаждата пак!

Припев:

Нека вода да пие
всеки, който е тръгнал на път!
Все по-здрави чрез нея сме ние 
и чрез нея възкръсва светът!